Мили ученици,

Ваше Преосвещенство,

Уважаеми господин министър на културата,

Уважаеми колеги, родители, гости и приятели на нашето училище,

Уважаема госпожо Тончева,

         На 14 февруари  Църквата почита Успение Кирилово.   

         Този ден е тържествен и празничен за нас. На този ден се прекланяме пред величавото и родолюбиво дело на нашия патрон Константин Кирил Философ, с което в далечното девето столетие бе набелязан пътят към духовния и културен възход на нашия народ, а посредством него и на всички славянски народи. Прекланяме се и прославяме подвига на Св. Кирил Славянобългарски, който Църквата винаги е приравнявала с делото на самите Христови апостоли, засвидетелствайки по този начин непреходното значение  на стореното от него, както и своята вечна благодарност  и признателност към богомъдрия просветител.

         Гениален, прозорлив и равноапостолен мъж.Човек с жива вяра, с будна съвест и топло чувство към славяните. Човек, извикващ у нас чувство на национална гордост, съзнание за народностно единение, та дори и малко самочувствие пред другите народи: „Че и ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четат".

         Затова помним и възпоменаваме този ден, облажавайки великата личност на св. Кирил Славянобългарски, името,на която е записано на небето с ореол, а на земята – със златни букви на страниците на историята и така ще се носи от век  на век.

Ако погледнем назад през годините, ще спрем при началото.

Благословеното наше начало, от което се роди училище.

Всичко вградено в него е плод на

Голяма любов,

Дадена всеотдайно, предадено до захлас.

Едно начало, което възроди класическото ни образование, прекъснато за цели три десетилетия.

Животворната сила на това начало иде от духовния ни корен и минава през възрожденската традиция.

Знайно е, че само як корен дава добра родитба.

И ние тръгнахме от там – от Кирило-Методиевото дело, от езика на светите ни отци, от книжнината и молитвените ни песни.

И избрахме за свой патрон Константин Кирил Философ. Геният и светецът бди над благородните ни усилия, окриля ни.

Когато тръгнахме по стъпките на учителя, чухме повелята на неговата молитва:

         „Създай избрани люде,

         Единомислещи в истинска вяра,

         Устремени към добри дела!”

         Оттук дойде и прозрението ни, че е потребно да създадем училище с дух, стил, традиции и атмосфера, което да дарява на чедата си със задълбочен синтез от хуманитарни знания като добродетел и сила, нравствена грамотност, любов и преданост към род и вяра. Това е нашият очевиден дял на сътворци на днешната цивилизация. Това ни обдарява с уникалния шанс да бъдем различни и дълбококоренни при участието ни в общото съзидание на човечеството.

         Да ни е честито Святото Кръщение! Да е Честита и да пребъде Националната гимназия за древни езици и култури „Свети Константин Кирил Философ”!